Гълъби, мекица и куче на лед

Днес се събудих особенно трудно. Всъщност всяка сутрин се събуждам трудно, но днес беше наистина мъчително. Може би, защото си легнах в 4 сутринта, след като цяла вечер бях писал курсова работа. Сигурно това е причината. Тази курсова работа я имам зададена от около два месеца. Естествено в последният момент ти идват най-генялните мисли и се пише по лесно…

Добре, че навън беше сравнително топло, защото си бях намислил един куп неща за вършене преди да отида в университета. От всички тях само успях да си заредя картата за метрото и после тръгнах с него към Люлин, за да хвана 111, и от там в унито.

В подлеза на метрото в Люлин, точно преди да завия и да изляза от него, на едни от стълбите стояха два гълъба. Единият ядеше мекица, а другият го гледаше. Странно, явно спазваже някаква иерархия. Не знам, но по-странното беше, че първият гълъб ядеше мекицата от средата и я превръщаше в поничка.

Качих се на 111 и тръгнахме. Малко след кръговото на разклона за автомагистрала Люлин, до околовръстното има един голям язовир. Не знам как се казва, но  от няколко дни е замръзнал целият. Когато не е замръзнал, рано сутрин има много гъста мъгла около него и всичко е много призрачно. Та днес върху леда стоеше човек. Беше седнал на стол и беше пробил дупка в леда. Очевидно ловеше риба, защото държеше и въдица. Не знам какво очакваше да хване, но кучето му го гледаше с интерес. То стоеше и гледаше внимателно как стопанинът му също стои. И така двамата си стояха до дупката и чакаха. Автобуса продължи. Аз зе заплеснах в размисли за гълъбите, мекицата, кучето и този пост и не усетих кога дойде и моята спирка. Всъщност се стреснах и скочих от седалката, пометох няколко човека, включително и мъмжът до мен. Извиних се естествено и ми стана много неудобно.

Най мразя да се бутам като дивак в градския транспорт, за това се изнервям и на хората които не те чакат да слезеш от мотирсата в метрото, а тръгват да се качват през теб. Много пъти съм искал да блъсна някого нарочно, заради това, но не искам да падам на тяхното ниво. Хора, моля ви, бъдете културни и изчаквайте другите, влакчето няма да тръгне докато не се качите… За това ще пиша някой друг път.

Бързах да разпечатам курсовата работа в библиотеката и да се кача за лекцията, и да я предам.. Естествено в копирния център пред библиотеката не успях. То не беше проблема във флашката или някъде другаде… Направих опашка от 7-8 човека и се изнезох леко ядосан. В НБУ не можеш да влизаш с якета и раници в библиотеката, та трябваше да се реда на опашка пред гардероба. Опашка имаше защото от 28 този месец започва сесията и голяма част от колегите са се сетили, че са студенти. Поне знаят, че имаме библиотека и как да я използват.

Разпечатах курсовата работа в другия копирен център и дим да ме няма към асансьорите. Закъснях за лекцията, естествено… За мой късмет не ми направихана проблем.

След като свършихме си тръгнах, но преди това минах през магазина. Трябваше ми нещо против хлебарки. Избих ги гадините, но пак се появиха. Е… появиха се защото ми свърши спрея и ме мързеше да си купя нов. Купих! Даже беше с гратис няколко милилитра. Викам си „сега да ви питам…“.

Прибрах се и още не се бях съблякъл, напръсках старателно по ъглите. Отворих прозореца широко да се проветри и зачаках. Ама може и да беше топло навън, но все пак си беше около нулата. Затворих и легнах да поспя. Очевидно не бях проветрил достатъчно, защото се събудих с ужасно виене на свят, гадене, а и бях отпаднал. Чувствах се като желе. Явно се бях надишал с испаренията от спрея.

Проветрих и се поразмърдах.

Тия хлебарки искат война!

Сега мисля да си направя чаша чай и да видя, и другите какво са написали днес. Лека нощ!

Dreamy
януари 2013